РАЗНИ (НАСЕЛЕНИЕ, НРАВИ, ИКОНОМИКА И ДР.) Градът е около 30,000 жители - направо село в сравнение със Сан Франциско или Сан Хосе (Главен център на Силиконовота долина и на компютърните технологии, където живее моят човек от хърватски произход).  Повечето сгради са 1- и 2-етажни (Това би могло да има отношение към факта, че тук е земетръсен район, но едва ли, защото С.Ф. и Л.А. имат съвсем друг вид.). Изобщо атмосферата е доста провинциално-селска в сравнение с големите градове (включително и С.А.). Цари къде-къде по-спокоен и отмерен живот. Например - автомобилния трафик (все пак и дума за сравнение не може да става с българските градове - американецът е преди всичко Homos Automobilicus. )
    Градът е пълен с учебни заведения - NPS, DLI, Институт за международни изследвания и т.н. В ДЛИ американците (разузнавачи) учат чужди езици. Бях вече веднъж в ДЛИ (там е нашата поликлиника). Жалко, че бях без фотоапарт, иначе щях да направя няколко снимки за обща информация. Институтът е голям и е разпрострян на голяма площ: отделни факултети за различните райони на света (Азия, Европа и т.н.), разположени в отделни сгради. Заради променената политическа обстановка български там вече не се учи. Преподавал е един емигрант - бай Георги (с който само аз от българите още не съм се виждал). Той е доста активен и навит българин и е нещо като доайен на българите в района. Освен него (без да се смятат студентите) тук постоянно живеят още 1 или 2 нашенци. Единият имал магазин за алкохол. Брат му му доставял вина от България.
    Учебните заведения и богатите туристи осигуряват бизнеса на града. Най-значим за района, най-масов и организиран изглежда Real Estate - бизнесът по продажба, отдаване под наем, управление и т.н. на нендвижимо имущество (вече споменавах за квартирите в града и за ограниченията на престоя във военния хотел). Прави ми впечатление и търговията с автомобили (особено стари) - автомобилните къщи заемат цял един квартал северно от училището. Това е естествено за град, където има толкова много студенти идващи за по 1-2-3 години.
    Налице е известно социално напрежение заради икономическата обстановка. Във вестниците често можеш да прочетеш цели колони с оплаквания на местните жители за влошената икономичска обстановка, затова; че животът тук е скъп заради богаташите купили вили и заради туристите; за безработица и т.н. Някои декларират, че искат да напуснат полуострова.
    И тук има много мексиканци - те вършат черната работа. Можеш да ги видиш по строителнети дейности и поддръжката на ливадите и градините в Ла Меса. Те са основна работна ръка в земеделието. Вселското стопанство има много нелегално работещи мексикански имигранти. Обясняваха ми, че има негласно правило тях да не ги закачат (навярно под натиска на съответния бизнес). За бели като нас, това обаче не важало. Тук е много силен азатския елемент (може би най-много корейци). На моменти те дори ми се струват повече от мексиканците. Азиатците са в "по-изтънчени" браншове. По-голямата част от камериерките в нашия хотел бяха азиатки.
    Въпреки "селото", общата атмосфера тук изглежда доста по-изтънчена и артистична.  Може би заради курорта и заради богатите холивудски и други заселници има доста локални културни мероприятиия. Например, да вземем джаза (той ще е обект на отделно описание): докато в С.А. знам само едно място, където веднъж в седмицата има джаз на живо, тук, в това малко селище и агломерацията те са над 5-10. В тях всяка вечер има музика на живо и поне в 2-3 дни от седмицата джаз или блуз. (Всъщност в повечето сериозни заведения музиката е на живо.) Тук джазът и блусът имат силни традиции - мого групи, много места, фестивал, специална рубрика в местните вестници.
    Хората в района са доста по-снажни (особено жените) в сравнение със С.А.  Доста по-освободени са, например в забавленията си (Тексас е по-предразсъдъчен). Това обаче не им пречи да бъдат по-студени и затворени във всекидневните си отношения. Русин ми разправяше, че е нещо съвсем нормално развеселени мацки да му налетят и без всякакви предразсъдъци да влязат в контакт. Сам се убедих. Една вечер в дискотеката Мак и Даг, където бе страхотна тарапана, ние си седяхме прави (това е нормално), пиехме си пиенето и си говорихме с един еквадорец. Изведнъж някаква подпийнала мацка хвана Русин за врата, извъртя го с лице към нея, втренчи се от 10-20 сантиметра в лицето му, усмихна се, изломоти нещо като извинение и го пусна (почти го завъртя обратно в изходно положение). Малко след това, някаква друга, която стоеше някъде наблизо пред мен, изведнъж се обърна и взе да ме разпитва откъде съм и на какъв език говорим там. Изобщо нямат нашите (и тексаски) задръжки и комплексираност. Пушенето навън си има и своите предимства за пушач като мен - това е добър повод за контакти и разговори. Попадах обикновено на хора, които са в състояние да променят доста представите ми за американците формирани от затворената военна среда из тексаските и калифорнийските казарми. Най ме впечатли липсата на познатата надъханост - Доста повече разчупеност, нихилизъм и дори понякога  сянка на антиамериканизъм (!). Разбира се това във всички случаи бяха "утайки" като мен - пушачи (а не изрядни и амбициозни държавни чиновници).
    В Ла Месса, както и в NPS, колите пъплят с по 15 мили в час и спират на всяко кръстовище (знаците го изискват, а хората - военни и семействата им, дисциплинирано ги спазват). Когато идва моят познат хърватин  обаче видях друга картинка (с него утрепах 8 часа по-миналата неделя преди срока за един от пейпърите си).  Аз все му показвах ограниченията в скоростта, а той общо взето не им цепеше басма. Ходихме до центъра, а след това на връщане, аз дори не обръщах внимание на скоростта. Едва спряхме пред къщата и довтаса полицай за да му съобщи, че чувствително е превишил скоростта. Всичко се размина без глоби и усложнения (глобите тук са в порядъка на 150-200 и повече долара). Случаят, още веднъж ми показа, че военната среда в която живеем, може да създаде неверни или непълни представи за нравите тук. Същият хърватин (като някой балканец, какъвто в действителност не е, защото е роден в Илиноис) разби и представата ми за вссеобщия респект и дисциплина по отношение на данъчните закони. Демонстрира познатата и у нас (и учудваща за представите ми за тук) гъвкавост и изобретателност в заобикалянето на данъчни изисквания.
    Друго, което ми направи силно впечатление (не само на мен) е калеността на хората тук.  Вечери, в които съм с яке и поло и ми е студено е съвсем нормално да срешнеш мъже по къси ръкави и жени и момичета съвсем без ръкави. Една вечер, когато температурата бе 2-3 градуса над нулата, аз яко намръзнах в откритата дискотека Мак и Дак. Като се прибрах трябваше да си правя чайове с коняци и да гълтам аспирин за да оттърва разболяването. В същото време дискотеката бе пълна с мацки с блузки без ръкави и голи пъпове. Някои дори си бяха събули обувките и шляпаха боси из дискотеката и по улиците.  Като ги видиш направо умираш от студ.

    КЛИМАТ. Колегите казват, че практически тук няма разлика между сезоните. Лятото е също така хладно, както и сега. Имало само 2-3 по-горещи седмици. Влажно е. Има доста ветрове от океана. Вечерите и утрините са доста хладни, а по обяд е сравнително горещо. Съгласно изискванията, ходим с костюми. Сутрин ми е хладно (изхитрявам се, както и много други, с костюма да не нося риза и вратовръза, а поло), а на обяд докато се прибера в Ла Меса плуввам в пот. Водата е студена. Русин разправя, че едва се е осмелил веднъж да си натопи краката, но местните хлапетии се къпели. Накратко: тук нито лятото е лято, нито зимата е зима. Достатъчно е обаче през лятото да навлезеш на 30-40 мили във вътрешността и да попаднеш в пещ (като в Сан Антонио).

    ПРЕСТЪПНОСТ. Въпреки, че доста се говори за престъпност (във вестниците си има винаги отделна рубрика за това), районът е сравнително спокоен. Това си е напълно логично - по-голямата престъпност обикновено е там където населението е по-бедно (С.А.). Все пак и тук (както и в България) важи правилото да не оставяш чанти и куфарчета на открито в автомобила си, когато го напускаш. Не съм сигурен, доколко това е основателна предпазливост, но ми прави впечатление, че се спазва. В агломерацията като че ли най-несигурното място е Sea Side - на север, на не повече от миля от NPS. Аз щях да си вземам самостоятелна квартира там в доста беден и унил квартал, където живеят май само черни.
    Целият район в продължение на близо година (ако не греша, от май миналата година) бе изтръпнал и потресен от една трагедия - изчезнало 14 годишно момиче. Някъде чак през есента момичето и вероятните похитители бяха обявени за федерално издирване. Аз лично си спомням обявите по телевизията докато бях в С.А.  Бяха показани и рисуваните портрети на вероятните похитители - двама наистина гадни на вид типа с тънки очички и скулести лица (мексиканци или азиати). Момичето изчезва близо до дома си във Форт Орт (военно селище на 7 мили от тук, където е военният хранителен магазин Комисари и главният военен магазин PX). Бащата е сержант и май работи в NPS. Като дойдох (а и досега) целият град бе изпълнен с налепени съобщения за издирване, с портретите на момичето и на похитителите. Преди по-малко от месец близо до Форт Орт намериха и идентифицираха останките от трупа (бил е разчленен). Обществеността тук, както казах бе настръхнала. Организирани бяха служби, събрания и огромно погребение.

    ЛА МЕСА. Военното семейно селище, където живея, се намира близо до NPS - на около 20-30 минути път пеш (до моята къща с моя ход е 35 мин.).  Мисля, че на испански "ла месса" трябва да означава "плато" (букв. "маса"). Къщите са на сравнително заравнена височина и е сред красиви гори. Атмосферата все ми напомня на някой ниско-планински курот (от типа на Вонеща вода). Има училище, магазин (NX), детска градина. Пълно е с детски площадки.
    Маса строителни и сервизни фирми обслужват селището. Постоянно някъде се строи, копае, ремонтира, оформят се ливади, градинки, лехи и разни декоративни бетонни (и други не особено нужни)съоръжения. Всичко се управлява от хаузинг офис и струва доста милиони долари (изглежда има голям келепир в договорирането с фирмите).
    Преобладават едноетажни сгради. Повечето от познатите ми колеги, с които започнахме тази година са настанени в двуетажни дървени къщи. Това са типични американски домове - отвън обикновено напомнят бараки, но вътре са благоустроени и осигуряват удобствата на цивилизован живот, който нашите масови градски жилища не познават. Всички са изградени от леки паянтови материали. Стените са като "цигарена хартия" и дори и не само хладилника и климатичната инсталация, но и дишането и мислите ти се чуват по цялата къща (образно казано). Дейността на хаузинг-офиса включва и осигуряване на оборотни мебели, но практически се оказа, че това е много проблемно. Повечето мебели колегите си ги купуваха на старо (затова във къщите където съм бил винаги е голям разнобой от стилове и цветове). Например, Нина и Борис не можахада се населят в къщата си 1-2 седмици защото неможеха да си осигурят мебели. В склада на хаузинга нямаха почти нищо - само матраци. На старо мебелите излизат изключително евтино (аз например купих една голяма кръгла стъклена маса на лъскава метална конструкция, в комплект с 4 стола за 30 долара; договорил съм тежкарски и малко понатруфен диван за 30; телевизор с видео за 30 и т.н.). Хаузинг офиса осигурява цялото кухненско оборудване (микровълновите печки понякога са проблемни), но не и пералня и сушилня (договорил съм един комплект съвсем запазени за 200). Нормално, семейство с дете получава апартамент с 3 спални, дневна, 2 бани и т.н. и всичко с американски размери (къщата в която съм в момента е около 150 кв. м.).

    ОЩЕ ЗА РАЯ МОНТЕРЕЙ. Откакто съм тук, почти не ми е оставало време и възможност (свързано е с осигуряване на транспорт) да се разхождам край морето и из другите краища на полуострова (Пацифик Гроув, Пебл бийч, Кармел, Биг Сур). Общо взето може да се каже, че все още сравнително слабо познавам района. (Това не е чак толкова трагично. Русин, след повече от година тук, бе за първи път в едно от най-красивите места Пебл бийч заедно с нас и заради нас - ученето тук яко притиска и не оставя много време за кефове). Районът на NPS, където съм почти всеки ден е едно изключително красиво място. Вече съм 2 и половина месеца тук, а почти всеки ден с изненада откривам в това не чак толкава голямо място нови и нови красиви кътчета, нови ракурси, които бих искал да снимам (но най-често не съм с фотоапарат). От там са и повечето нови фотографии от втория ми филм. Общо взето целия полуостров е плувнал в зеленина, зашумен от кипарисови, борови и други гори, които изглеждат като девствени. За почти питомните животни вече писах. В Ла Меса е пълно със сърни, които (особено нощем) се разхождат свободно покрай къщите и пакостят на градинките. Давах си фотоапарата на Русин, който миналата неделя бе с корабче в морето да гледа китове. За съжалние, затворът на обектива не е бил напълно отворен и апаратът запънал. Докато Русин се справи, китът почти изчезнал. На снимкта, която изпращам може да се види само опашката му, и то отдалече.

  NPS. Вече може да се каже, че що годе съм се ориентирал в системата тук. Тя е доста различна от традиционния за България университет (поне от този в който съм учил аз). Мисля вече писах, че една голяма част от курсовете са избираеми. Освен това можеш да избираш, кога да изучаваш даден курс (поради това в един и същи курс има студенти и първа, и втора година).Учебната година е разделена на 4 тримесечни периода - куортърс. Всеки куортър е един самостоятелен цикъл, в рамките на който приключват няколко курса (обикновено по 4 на период). Няма сесия в нашия смисъл на думата. Занятията си вървят редовно, а между тях, в предварително определени дни текат и изпитите. Част от преподавателите заместват изпита с някаква разработка. Самият изпит е всъщност пак разработка. Дават ти няколко въпроса, които за 2-3 дни трябва писмено да развиеш. Освен крайния изпит, има и "мидтърм"-ове (при някои преподаватели повече от 1). Случва се два изпита да са в един ден. Оказва се, че мидтърма има същата тежест в крайната оценка, както последния изпит. Всъщност разликата между тях е само в материала (последния изпит обикновено покрива само последния материал. Общо взето постоянно е лудница, напрежение и догонване на срокове. Това бе единствената що-годе по-лека. Следващата седмица още от понеделник започва с крайни срокове за разработки. Твърди се, че по принцип преподавателите (тук всички се кичат с "професор") се отнасят с разбиране и снизхождение към езиковите проблеми на чужденците. Аз лично успешно прескочих първата вълна от задания, но втората напира още по-тежка и ми е доста притеснитела. Всъщност още не съм започнал да чета така както мисля че трябва и както съм чел като студент във В.Търново (още се мотам, минавайки между капките), а системата тук (заради липсата на обособени сесии)изисква постоянно, а не ударно четене.